Любоф

четвъртък, 16 септември 2010 г.
Харесвам колежката от офиса. Тя също ме харесва.
Вече не обръща внимание на колегата с обицата.
Усмихва се само на мен.
Поканих я на вечеря.
Изчерви се и прие, без да се замисли.
Прекарахме чудесно.
Гледахме се в очите и говорехме.
Тя разбра всичко за мен. За жилището, колата, спестяванията ми, родителите ми и роднините до девето коляно.
Аз научих всичко за нея. За жилището и, колата и, спестяванията и, родителите и, и роднините до девето коляно.
Прибрах се късно и си пуснах тази песен:





Ех, любоф, любоф! Децата нищо не знаят за нея.

4 коментара:

Точка каза...

Просълзих се! Свършиха кърпичките и ще трябва с ръкава да си забърсвам носа. :(

Анонимен каза...

:ш :к

СърМит каза...

Точка
Не плачи, от тук нататък започват проблемите :в

СърМит каза...

Svetla

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Пиенето от мен, мезето от вас. Само не прекалявайте, че...!!!

Не Copy без линк, че ще те копна аз!!!