Няма ме

неделя, 14 ноември 2010 г.
Не съм изчезнал безследно.
Пътувах, смених работата. С Мая отново сме заедно.
Благодаря на Силвия, за номинацията!
Благодаря на nightwishel за това, че се сети за това място!
Благодаря и на Аria!
Нямам желание да пиша. Имам по-важни неща и пожелавам на всички това!

Къде си?

вторник, 19 октомври 2010 г.
Напусна ме Мая. Колежката Мая.
Обясни ми, че всички мъже са жабоци, но предпочита жабок с бъдеще.
Ще се жени за колегата с обицата.

Данъци

понеделник, 18 октомври 2010 г.


Попитали Радио Ереван:
-С колко ще се увеличат данъците в България от Нова година?
-Ние да не сме врачка, бе ? Допитайте се до маг Тренчев. Финансовият министър прави същото.

И като запях, та цяла неделя

четвъртък, 14 октомври 2010 г.



Не ми се пееше, но пропях.
Колегите се погрижиха. Почерпихме се вчера, а после пяхме.
Хубаво пяхме. Веселин Маринов, пет пари не струва.
За съжаление, не сме забелязали къде пеем.
Сцената е била, точно пред РУ на МВР.
Учтиви хора, но не обичат песни.
Поканиха ни на топло, но ни съставиха акт.
Писна ми от тази държава.
За всичко трябва да се плаща. Дори за пеенето.
Днес отново не ми се пее.

Не пей ми се

понеделник, 11 октомври 2010 г.



Преди месец бях болен. Не ми се пиеше, но оздравях.
От миналата седмица усещам, че отново съм болен.
Не ми се пее.
Колежката твърди, че съм здрав. От това никой не бил умрял.
Шефът също твърди, че съм здрав. Той никога не бил пял. Даже в детската градина.
Отидох при личния лекар, но той ме изгони. Ако давал болнични на всеки, на когото не се пее, трябвало цялата държава да е в болнични.
Ще взема да се напия. Дано оздравея.

Всичко от което се нуждаеш

събота, 9 октомври 2010 г.



БГ Сайт 2010

четвъртък, 7 октомври 2010 г.



Вчера получих покана за участие в БГ Сайт 2010.
Много мили думи, но бяха забравили да споменат таксата за участие.
Погледнах конкуренцията в категория Личен блог.
Пълна скука, но хората са си платили.
Да им е честито!
Аз ще пропусна.
Няма нужда да плащам, за да ми кажат, че съм номер 1.
Зная го!

Пенсионери

понеделник, 4 октомври 2010 г.



Попитали Радио Ереван:
-Защо французите протестират, срещу вдигането на пенсионната възраст, а българите не?
-Причината е в молбите!
-???????
-Французите се молят, да доживеят до 200 години, а българите се молят, да не доживеят до пенсия.

Чинията

четвъртък, 30 септември 2010 г.



Вечерях с шефа. Бизнес вечеря с партньори.
Носят аперитива.
Чашата на шефа е по-пълна.
Носят салатата.
Чинията на шефа е по-пълна. Има и две маслинки повече.
Носят пържолата.
Неговата е по-голяма.
Той ме гледа и се хили:
-Гледай си твоята чиния, че ще останеш гладен.

Птиците

вторник, 28 септември 2010 г.


Гледам как птиците отлитат на Юг.
Нарочно го правят.За да ме дразнят.
Аз ще мръзна в следващите месеци, а те ще ходят на плаж.
Мразя студа!
През пролетта ще се завърнат, а завръщането в къщи винаги е вълнуващо.
Ще взема да замина на Юг. Така ще мога и аз да се завърна.
Обичам завръщането!

понеделник, 27 септември 2010 г.


Попитали радио Ереван:
-Какво освен вероучение, липсва на българското образование?
-Много неща. Изучаването на Автобиографията на ББ, История на ГЕРБ и още куп полезни дисциплини. Преди години имаше подобни предмети и вижте, какви хора се пръкнаха!

Колегиален съвет

петък, 24 септември 2010 г.


Сутринта ни събира началството.
Недоволен и намръщен. Раздава задачи персонално, със срок за вчера.
Всички колеги клатят глави и обещават, обещават.
Само аз, си признавам, че не мога.
Следват урагани, без нежни имена.
След събирането, колегите ме гледат на кръв.
-Идиот! Ако не се беше обаждал, щяхме да минем само с един скандал другата седмица, на отчета! Повече не прави така!

Идеалната седмица

четвъртък, 23 септември 2010 г.


Тази седмица е идеална.
Понеделник, петък, почивка.
Понеделник, петък, почивка.
Почивка от почивката, подготовка за почивка, почивка.
Няма ден за „връла работа”.
Да, но пак не съм доволен.
Не може ли и понеделниците да ги няма?

Застой

понеделник, 20 септември 2010 г.


След романтичен уикенд с колежката решихме, да не бързаме.
Открихме неприятна несъвместимост.
Тя си пада по Facebook, а аз по twitter.
Днес семейството не е, каквото е било навремето.
Млади хора със семейства, прекарват по 24 часа в Мрежата.
Твърдят, че семейният им живот, не страда.
Сигурно, фермата във Facebook, е най-доброто място, за да обърнеш внимание на половинката си.
Да, но аз си падам по twitter.
Добре, че го разбрахме, още в началото.

Кръстопът

петък, 17 септември 2010 г.

На кръстопът съм.
Съмнявам се във всичко.
Дори слухът ми изпитва съмнения.
Тази мелодия:



в ушите ми, звучи еднакво с тази:

Любоф

четвъртък, 16 септември 2010 г.
Харесвам колежката от офиса. Тя също ме харесва.
Вече не обръща внимание на колегата с обицата.
Усмихва се само на мен.
Поканих я на вечеря.
Изчерви се и прие, без да се замисли.
Прекарахме чудесно.
Гледахме се в очите и говорехме.
Тя разбра всичко за мен. За жилището, колата, спестяванията ми, родителите ми и роднините до девето коляно.
Аз научих всичко за нея. За жилището и, колата и, спестяванията и, родителите и, и роднините до девето коляно.
Прибрах се късно и си пуснах тази песен:





Ех, любоф, любоф! Децата нищо не знаят за нея.

Който не работи, не трябва да яде

сряда, 15 септември 2010 г.


Вчера не пипнах нищо в офиса. Колегите също.
Шефовете са в провинцията и имаме свободен час.
Колежката дойде преди обяд, с пълни чанти и нова прическа.
Обядвахме заедно и установих, че имам апетит за двама.
Тя също.
Извод:
Апетитът, яденето и работата не са свързани!

Високи сини планини

понеделник, 13 септември 2010 г.

Високи голи планини,
реки, затлачени с боклуци,
небето пълно със комини.
Това ли и е моята родина?

(по Младен Исаев)

Не ИСКАМ ГЛАС в Svejo.net

неделя, 12 септември 2010 г.


Гледам миналата седмица, нова мода.
Група някаква: Искам глас в Svejo.net.
Реших да основа моя група.

„Не ИСКАМ ГЛАС в Svejo.net”

Искам да няма толерирани сайтове.
Искам да спрат манипулациите с гласуването.
Искам да спре неограниченото качване на материали от един потребител. Две или три връзки на ден, е нормално.

Тайните

петък, 10 септември 2010 г.


Миналата година видях изследване.
Жените можели да пазят една тайна, средно 23 часа. За мъжете срокът бил 72 часа.
Пълни глупости!
Попитайте една, жена на колко години е и се уверете сами.
Ами мъжете?
Да познавате мъж, който си казва за всичките доходи в къщи?

Не Copy без линк, че ще те копна аз!!!