От днес има вече нови....

събота, 31 юли 2010 г.
От днес има вече нови панталонки!
Неееееееее!!!!
Имам си емотикони!
Сложих си емотикони. Видях при Фрог и в Другият.
Колебах се много, кои да сложа.
Вече избрах, но нещо не съм доволен.
Няма емотикон за СърМит.
Нищо но този свят не е идеално!

Паун

петък, 30 юли 2010 г.

Хубава гледка, нали?
Прилича на един познат. Изглежда добре и буди възхищение.
Докато не го погледнеш отзад.

Спирам телефона

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Вчера исках да се обадя по телефона.
Щях да поръчам пица, но се отказах.
Видях по новините, че говоренето по телефон е опасно. Идват от МВР и респектират.
Ами, ако в пицата има и наркотици?
Спирам телефона!
По-добре без пица, отколкото респектиран!

Няма работа

сряда, 28 юли 2010 г.

Фирмата закъсва. Няма работа от месеци.
Шефовете все мрънкат и ходят намръщени. Събират се и умуват.
-Лошо, лошо, лошо! Няма работа.
Чистачката ги чува и се включва и тя:
-А бе, това че нема работа, не е лошо. По- лошо е, че нема пари! Без работа може, ама без пари не!

Край на енергийните проблеми

вторник, 27 юли 2010 г.

Правителството реши трайно енергийните проблеми на България.
На извънредно заседание се прие, от 2011 година всеки българин да гледа крава.
Както знаем, кравите са най-големият източник на метан на Земята.
Чака ни светло бъдеще.
Остава един въпрос. Досега всеки българин си гледаше политик.
Сега и крава.
Няма ли да ни стане тежко?

Благодаря!

понеделник, 26 юли 2010 г.
Миналата седмица ме номинираха за БЛОГ НА СЕДМИЦАТА.
Конкуренцията беше жестока.
Не спечелих, но съм горд, че получих цели два гласа.
А хич?
Загубих, но номер Едно съм аз!
Отзад напред.

Скакалци

неделя, 25 юли 2010 г.

Няма нищо по-многобройно от мигриращи летящи скакалци.
Небето и земята почерняват от тях.
Може би само софиянци, прибиращи се от родните си места в неделя, са повече.

Безплатен обяд

събота, 24 юли 2010 г.

Казват, че няма безплатен обяд.
Защо тогава на държавната софра, всеки гледа да се присламчи?
Не съм чул някой да си е платил там.
Искам и аз!!!

Сеир

петък, 23 юли 2010 г.


Дай на простака власт и му гледай сеира.

От двадесет години, само това правим.
Големи сеирджии сме.
Гледаме сеир, гледаме сапунки.
Гледаме сапунки, гледаме сеир.

Срам

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Гладен поле притичва, гол не може!

Може, може и още как!

Вълкът и трите прасенцата

сряда, 21 юли 2010 г.

Вълкът разрушил сламената колибка. Разрушил и дървената колибка.
Стигнал до тухлената колибка, но не можал.
Върнал се на другият ден с пръчка динамит.
Сложил я в основите и запалил фитила.
В този миг, тежката ръка на Закона се стоварила на рамото му.
Къщичката била ипотекирана и собственост на Банката.
На следващият ден Вълкът основал банка.

Котараците

вторник, 20 юли 2010 г.

Не харесвам котараците. Котките да, но не и котараците.
Гледам съм два. Интересуват се само от себе си.
Влюбват се от пръв поглед. Ако преценят, че могат да получат мръвка.
После тръгват да търсят друга мръвка.
След време се връщат проскубани и гладни. Получават си мръвката и отново изчезват.
Обичат само себе си и мръвките.
Не харесвам котараците!

Баницата

понеделник, 19 юли 2010 г.

Българите обичат баниците. Могат да ядат баница по всяко време.
С боза, кисело мляко или само баница.
Казват, че не е луд този, който яде баницата*, а този който му я дава.
Да баницата изглежда и мирише хубаво.
Това на картинката също изглежда хубаво и вкусно.
Бихте ли го изяли?
Още ли мислите, че е виновен този, който дава баницата?

*Не обичам зелник.

Любим цвят

неделя, 18 юли 2010 г.

Познайте кой е моят любим цвят?
Зеленото?
Не! Синьото!
Защото дори един слънчев лъч, го превръща в зелено.

Мравките

събота, 17 юли 2010 г.

Един слон стъпил в мравуняк. Мравките го нападнали веднага.
Той почувствал гъдел и се отърсил.
Всички мравки паднали на земята. Само една останала с челюсти впити в дебелата кожа на гърлото му.
Останалите дружно завикали:
-Удуши го, Пешо! Удуши го, Пешо!

Може, но ако са били хора.
Индивидите от всеки друг вид на Планетата, щяха да се втурнат да помагат.

Приемам поканата

петък, 16 юли 2010 г.

Днес реших да приема поканата. Ще се кандидатирам за Президент!
Още нямам покана, но все някой ще ме покани. Ако не ме поканят, пак ще се кандидатирам.
Да си президент е престижно и лесно.
Може да не ставаш за нищо, но в тази професия, това е предимство.
Нямаш много работа, поемат жилището, охраната и всички разходи.
Дават те и по телевизията. Даже в новините.
Искам да ме поканите!
Моля ви!!!
Ако не, ще се кандидатирам за Цар!

Хубав ден за мен

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Днес e хубав ден за СърМит.
Времето е слънчево и приятно, а и не го карат да работи много.
Влезе в блогчето и разбра, че има стил. Отдавна го подозираше, но днес се убеди окончателно. След това се залепи пред огледалото и то потвърди истинността на твърдението.
Утре ще посети салон за красота и ще придаде на този стил завършеност. Едно подстригване, ще му е от полза. Трябва да помисли и за някакви дрехи. Чудно е, че някой още не е забелязал, че е гол. Смяна на шапката не е удачна, но една лула в ръката, ще е шик.
И вече ще се казва Сър Мит. Жените си падат по титли.
Хубав ден и на Вас!

Сърце или стомах

сряда, 14 юли 2010 г.
Отказах се от латино-американките. Любовта си е любов, но трябва да се яде.
Прави са думите:
Любовта на мъжа минава през стомаха.
И двете кандидатки, не могат да готвят.
Искам си нашенка!
Реших да приема предложението на Руми66. Ще ухажвам нейната жабка.
Вече съм влюбен!



Любовта побеждава

вторник, 13 юли 2010 г.
Любовта побеждава всичко.
Още ме боли, но съм влюбен отново. В две жени едновременно.
Запознахме се в Америка, но не бях свободен.
Златистата е бразилка. Професионална танцьорка на самба.
Жълто-черната е страстна венецуелка. Ако се докосна до нея съм мъртъв, но ме привлича.
Труден избор.
Помогнете!



Сърцето ми е разбито

понеделник, 12 юли 2010 г.

Докато ме е нямало, братовчедът КърМит е ухажвал приятелката ми.
За съжаление, тя му е отвърнала.
Гледах кадрите от детективската агенция и сърцето ми плачеше.
С малки капки кръв.



Те са щастливи, а аз плача.
Ще ми мине, но трябва време.

Завръщане

неделя, 11 юли 2010 г.
Завърнах се!
След прекрасната почивка отново съм тук.
Атакама се оказа приятно местенце с много пясък. Пясък и слънце. Вода няма и местните се къпят с пясък. Плуването в пясък е чудесно упражнение за фитнес.
Забравих да донеса пясък на Лили. Забравих за много неща.
Още след първата седмица придобих прекрасен тен.
Както виждате от снимката, ваканцията ме е променила малко.



Надявам се до седмица да се превърна отново в красив жабок.
Върнах се малко по-рано. Тук е студено, но свърших паричките.
Да разкажа ли нещо за латино-американките?
Иска ви се, но ще почакате до утре.

Почивка

четвъртък, 1 юли 2010 г.


Лятото дойде и както всички нормални хора, се замислих за почивка. Две седмици ще бъда далеч от ежедневните неща.
Прегледах четири оферти:
За Златни пясъци, пустинята Сахара, пустинята Атакама и Долината на Смъртта.
Критериите бяха- добро обслужване, непокътната природа и цени.
Златните пясъци отпаднаха първи, скъсани по всички критерии.
От останалите места, избрах пустинята Атакама.
Харесвам латино-американките!
Заминавам утре сутрин.

Не Copy без линк, че ще те копна аз!!!